Освен прекрасната новина, че си уволнен неправомерно и не можеш да си потърсиш правата, тъй като закона защитава работодателя - до какво състояние може да се докара един трайно безработен? 
1. Оставаш без пукната стотинка. Като изключим, че си неправомерно уволнен оставаш на борсата за 4 месеца вместо за 1 година, което пък автоматично означава сигурна мизерия.
2. Когато си изгубиш работата едно 99 % процента от "приятелите" и колегите те изоставят и се правят, че не те познават.
3. От към социален живот си пълна нула, тъй като без пари няма как да имаш такъв.
4. Затъпяваш.
5. Озлобяваш се - понеже нямаш пари и всички са те зарязали, защото вече не си им необходим.
6. Ставаш асоциален. Затваряш се в себе си и се питаш какво ти има след като си квалифициран, образован и въпреки това работа няма.
7. Чудиш се дали наистина всичко става с връзки след като имаш необходимите квалификации и умения, но въпреки това толкова време си седиш без работа.
8. Разните отворковци, които само ти четат морал и ти дават акъл как да си намериш работа определено не помагат, а само допълнително наливат масло в огъня.
9. Иде ти да си ритнеш дипломата за висше образование или да я запалиш - виждайки колко безсмислено е било да се мъчиш да я получиш. 
10. Започваш да се убеждаваш, че на хората им трябват необразовани и неквалифицирани кадри, които да искат по-малко пари и да са склонни да бачкат тройно повече без да се обаждат и да мрънкат много. Най-лесно се работи с необразован персонал - по-лесно се командори.
11. Изведнъж идеята да почнеш да сееш картофи, за да не ги купуваш която Бойко Борисов ти подхвърля почва да ти се струва примамлива. Как ще си ги купуваш, като според думите на премиера, всички хора са некадърни и глупави и това е причината да нямат работа? Ама от къде пари, за да ги купиш и да ги посадиш? Пак пари трябват ей мама му стара.
12. След близо една година безработица в милата родина почваш да мислиш за трайна емиграция без да ти пука какво ще оставиш тук. А реално - тук няма какво да губиш.

Отчаянието не води до нищо добро! Няма спор, че е кофти да си без работа, ама има и по-кофти неща. Да не забравяме , че винаги може да бъде по-добре, НО може и да е по-зле ! Емиграцията също е някакъв вариант. Много българи избраха този път , за добро или зло. "Когато има воля - има и път."-немска поговорка.

Сит на гладен не вярва

Тъжен постинг. Но и доста реалистичен.

Гадно е без работа, изпитвал съм го. Слава Богу имал съм поне подкрепата на приятелите, без тях сигурно щях да стигна до дъното.

Понякога е поучително - когато изпаднеш в такава ситуация и всички се разбягат от теб като от прокажен, разбираш кои са истинските ти приятели. За мен е глупаво - защото не се знае утре кой на какво положение ще е - но има възмездие за всички и за всичко... Не тая омраза към тях, просто когато те изпаднат в същата ситуация едва ли ще им е много хубаво.

Е, поне си се оттървала от тези, които са се престрували на приятели, истинските остават до края. Не е необходимо да имаш армия от приятели, по-добре е да са малко, но да са искрени.

Абе ти си бил голям философ :))) И кви пасторални картинки изрисувал :))). Само че ако нямаш село кво правим :))) А и то селата ни цъфнали та връзали. Като знам ква картинка е си личи, че ти на село скоро даже и на екскурзийка не си ходил :))). Щото като чувам и гледам какво е положението там май картинката е малко по-друга и е по сполучливо обрисувана от поета :)))
Ако беше жив сигурно е некое стихче за крадливия мангал щеше да вмъкне, че картинката да е пълна :)
Недей дочаква и зори,

Върви ори, ори, ори...

Като няма прокопсия,

Плюл съм в тази орисия!

Немигнал, ставай: ей, месец още

насред небето, дълбока нощ е.

Главата тегне, а сън очите

залепя сякаш. Какво е време?

Великден иде, пак оран, семе

земята чака, нижат се дните.

По-скоро, хайде! че да се впряга;

съседа, чуваш, и той се стяга.

Излезеш, идеш, в земя корава

напънеш рало, халосаш вола...

Мъглата нощна затъне в дола,

огрее слънце и чак тогава

за отдих спреш,

а свяст се вий -

и пак поглеж:

Дий...

Дий, воле, дий!



*



С трънак и плевел се бори,

весден ори, ори, ори...

Като няма прокопсия,

плюл съм в тази орисия!

Настане утро, гори небето,

цветя миришат, ехти полето:

овчар засвирил, стада заблели,

по всички храсти пилци запели.

И гледаш, слушаш, не знам досадно

защо ти стане: их, опустяло!

В гърдите нещо така заяло,

че кръв застива в сърцето страдно...

Ручок дохажда и слънце-пламък

прежуря, пали дърво и камък:

а в пот възвряла, гори снагата.

Да караш вече къде ти може?

И кръст изправиш най-сетне, боже,

па вземеш гладен завчас торбата.

И лучец еж,

водица пий -

И пак поглеж!

Дий...

Дий, воле, дий!



*



До гроба слънце те гори,

и все ори, ори, ори...

Като няма прокопсия,

плюл съм в тази орисия!

Дома се връщаш окапал вече

по късна вечер и отдалече

зачуеш в село и плач, и врява...

Какво ще бъде? - недоумява

кратуна проста; а виж, излиза,

че бирник царски дошел е днеска

и сиромаси - тресе ги треска:

"Не взема само от голо риза,

дете от майка!" - тъй всеки дума.

И ще помислиш, че бие глума:

"Да готвиш толкоз!" О-хо, в главата

почешеш ли се най-на еднъжки,

пари да падат наместо въшки!

И смяташ, мислиш, до механата.

Там, колко щеш,

на вяра пий,

че то поглеж!

Дий...

Дий, воле, дий!



*



..................

Така си мреш,

така сме ний,

така - поглеж!

Дий...

Дий, краста, дий!

В картините ти ме тресе пълен апокалипсис :-)
а защо не напишеш и още толкова неща само че от хубавата им страна например :
-Не се налага да ходиш на работа рано сутрин
-не се налага да се преструваш цял ден с малоумници
-не се налага да ядеш и излизаш по часовник
-не се налага някой малоумник да ти се кара и умува до безкарай
-имаш много свободно време да си подредиш всичко в живота
-имаш ясна представа кои са истинските ти останали приятели (щом не се обаждат значи са пълни смотаняци )и поне още 100 мога да ти дам