За цената на една любов, която съсипа толкова много връзки със себе си...
Егоизъм ли е да преследваш щастието си? И в крайна сметка дали някой ще дойде да ти благодари за това, че си пренебрегнал себе си заради него?
Когато преди почти една година се влюбих в бившето гадже на своя колежка си дадох сметка, че трябва да тегля чертата на нашето приятелство, но заедно с нея изгубих и всичките ни общи приятели, които дори не се опитаха да говорят  с мен, за да разберат истината (която е, че не съм й крала мъжа, а след раздялата им просто нещата се случиха). Да не говорим, че упорито се дърпах именно заради това, че с нея бяхме близки докато най-накрая сърцето не надделя над разума. И не - не съжалявам. Съжалявам само, че никой от общите ни приятели не ми се обади, за да ме попита аз крала ли съм мъжа й? Как са се развили нещата и дали това е можело да се предотварти? Например тя изобщо да не ме беше запознавала с гаджето си.
След като още докато бяха заедно тя страдаше от комплекси заради теглото си (но не предприемаше нищо, за да го промени) и само повтаряше като латерна как приятеля й щял да я остави заради по-слаба... то в края на краищата така и стана.
Притеснена дали наистина причината той да я остави е само теглото й и нищо друго директно попитах приятеля си. Той сподели, че ако не си е падал по закръглени девойки никога е нямало да се хване с нея изобщо. Причините за раздялата им са били нейната липса на воля да отслабне и изобщо липсата й на амбиция да прави каквото и да било.
Оказа се прав, тя наистина не знаеше какво иска да прави със себе си и живота си. Защото аз също я познавах дори по-добре от него. За нея щастието се изразяваше в простички неща като ядене, дишане и секс (ако случайно някой се излъже). Без значение с кого, важното беше да е мъж, защото самата тя беше наясно, че с това си тяло няма как да привлече красавец за гадже. За това и толкова тежко го прие, когато той я остави - девойката беше наясно, че надали друг такъв мъж ще я поиска отново.Тя нямаше някакви цели за постигане освен гореописаните и може би наистина това е била причината те да се разделят, а не килограмите й как тя упорито си повтаряше.
Това, което последва след раздялата им и това, което се случи с мен ме изуми напълно - оказах се скарана с всичките ни общи приятели. Може би не са ми били истински приятели? А защо в един такъв конфликт хората трябва задължително да заемат страна, а да не се допитат и до ответната страна? Толкова ли е сложно?
Оказа се, че освен комплексите си за килограми девойката имаше и също толкова долен характер използвайки всички около себе си за всичко от което имаше нужда.
Когато изпадна в нужда за квартира, тя се сдуши с най-големия ми враг, само и само, за да имало кой да плаща част от наема. Аз просто "трябваше да разбера". Трябваше да разбере, защо и тя вече не ми се обаждаше и не ме търсеше понеже с новата си съквартирантка нямаше как да излиза и с мен. Изобщо много работи трябваше да разбера и да преглътна.Дълго време не й говорех, въпреки че тя упорито ми обясняваше, че всичко било само "сделка". В момента, в който този нелицеприятен за мен човек се изнесе от квартирата и я остави сама, отново бях извикана и бях молена за прошка. Отказах да й я дам - щом за нея нейното собствено благоденствие беше по-важно от приятелството ни, та чак и с най-ужасният за мен човек да излезе на квартира... то тя не заслужаваше прошка.
За това, когато аз се оказах пред избора дали да се хвана с бившият й приятел или не се сетих за нейното предателство и си казах, че човек който поставя себе си и собствените си нужди над някой друг не заслужава никакъв компромис. В крайна сметка нали уж приятелството се гради на доверие и грижа един за друг? Не всеки да си гледа задника и да мачка всичко по пътя си само и само да му е добре, че и после да се чуди защо "приятелката" й я зарязала?
Странното обаче, е че в случая явно нейното предателство беше "простимо" според самата нея, но моето не - та чак и с всичките ни приятели ме изпокара. Лично аз не виждам никаква разлика.
Но явно хора, които мачкат всичко и всички по пътя си стигат далеч в този живот - нагли, нахални и изключително прости и елементарни.
Аз си създадох нов кръг от хора покрай себе си, а тя какво точно е създала? Поредните мимолетни връзки от които да може да извлича дивиденти докато може. Я пари, я нова работа, я квартира.... забравих, че за нея това е дифиницията на "приятелство". И когато вече спреш да си потребен си захвърлен в ъгъла докато пак не станеш нужен. Така че мила моя, не се чуди защо приятеля ти те заряза - не, не е заради килограмите ти. Те бяха най-малкият ти проблем. Погледни се в огледалото и си задай въпроса дали си искрена към всички хора, знайни и не знайни, които наричаш "приятели"? А знаеш ли значението на тази дума избощо?