Вярно е, че докато не изпиташ нещо няма как да го разбереш напълно. Да съдиш хора, за грешки, които може и ти да допуснеш? Никога не съм си мислела, че мога да стана "крадла на чужди мъже". Още повече пък на гадже на приятелка... Истината е, че не й го откраднах, а тя сама ми го набута... но ще започна от начало.
Ще започна от там, че момичето беше обсебено от приятеля си, който я заряза поради причини, които аз разбрах много отдавна, но като приятелка реших да я подкрепя и да заема нейната страна (естествено). 
Какво се случи обаче, докато все още бяха заедно? Тъй като аз от доста време бях "сингъл" тя реши да ме запознае със съквартиранта на гаджето й, и ако случайно нещата се получат да сме си излизали по двойки (ужасна идея). Да, обаче с момчето нещата не се получиха - просто не си паснахме, докато с гаджето й още от първата й среща нещо припламна, но си казах, че това е просто плод на въображението ми. Приятелката ми обаче не спря до там - настоятелно ме запознаваше и с други приятели на гаджето си, за да сме излизали по двойки. Разбира се, при всяка една такава "среща" се виждах и с приятеля й, което усложняваше нещата. 
Накрая, аз си останах сама, а нея гаджето й я заряза. След пространни ревове и страдания, как никога нямало да й излезе късмета с такъв мъж (защото той визуално изглежда стократно по-добре от нея и тя това го вижда) аз я успокоих, че все от някъде ще излезе любовта и да спре да ме затормозява с драмите си и проблемите си, защото аз си ги имам достатъчно. И честно казано, това че бях сама от доста дълго време изобщо не ме притесняваше... защото пред мен стояха други цели за постигане и... връзка ама хич не ми влизаше в плановете. Или поне аз така си мислех, докато един ден той не ми писа... игнорирах го и му отговарях сухо и делово (бивш на приятелка, забранена територия). И така няколко пъти, докато той не ме покани да излезем... Поколебах се, но не бях излизала от доста време, а това беше просто една среща за бога. За жалост онова, което изпитах при първите ни срещи не беше затихнало... а сега факта, че приятелката му я нямаше улесняваше още повече всичко. Влюбихме се за отрицателно време. Дадох си сметка, че ще загубя приятелката си, но не ми пукаше. Аз не й го крадях... те бяха разделени и нямаше нищо по между ни по времето докато бяха двойка. А след като тя страдаше от комплекси за тялото си и се вайкаше, как той щял да я зареже заради по-слаба жена просто да не ни беше запознавала...
Да историята е банална и не съм първата, нито последната която се влюбва в гадже на приятелка. Лошото, в цялата ситуация е, че девойката е много пълна и няма как да намери друга такава спортна натура като него (нещо, което май не е мой проблем).
А е напълно нормално всеки човек да си търси някой, с когото не се срамува да излезе по улиците или като го заведе някъде, да не може да му плати сметката за ядене.
Или може би греша?

Е,така е. Щом ти е написал - това е знак. Интересна си му. На сърцето не можеш да заповядаш./ Е , това за сметката за ядене - е малко гадно. Не се знае и на теб утре какъв апетит ще ти се отвори. :) /

мисля, че си го откраднала. Те са се разделили окончателно. Наистина ситуацията е неприятна, но такъв е живота. Съмнявам се обаче, че твоята приятелка ще го приеме леко.
Не бъди хаплива. А уж си и приятелка?! Всяка слаба може да напълнее. За това гаранция няма.

Те се разделиха след като аз се появих, така че може да се каже, че до някъде аз съм причината за раздялата им. А тя отдавна не ми е приятелка, поради други причини - приятелят й нямаше нищо общо с причините за прекъсването на контактите ни. А за напълняването - така е, всяка може да напълнее... но не може само да се вайкаш колко си дебела, да продължаваш да се тъпчеш и да се чудиш защо си сама. Аз 100 кила като нея и да се счупя няма как да стана (говорим за наднормено тегло, не за леко закръглена жена). Има диети, режими на хранене, тренировки - никой не си пада по извънредно пълни мъже и жени. Няма как само да се тъпчеш и да врещиш, че никой не те бил поглеждал.

Ами това което разказваш е доста тъпо като ситуация и развитие на ситуацията.Предвиждам и вашата връзка да се разпадне, ама така ти се пада.
В Германия ми се видя интересно, че тези които не са официално омъжени, не казват ''моя приятел'', ами ''моя партньор'' и им дай само да обикалят по света- говоря за германците които познавам. Ама ти злобееш типично по германски- т.е. дребнаво, една българка от България не би се изказала по този начин/според мен де, то хора всякакви/.

Ами ако ще да се разпада. Аз мисля, че си е струвало и не съжалявам за нищо. Преди да го срещна бях заобиколена от хора, но бях сама. Сега имам него и вече не съм сама. За какво са ми фалшивите ми приятели, които ме търсеха само когато им потрябвах? За какво са ми стотина фиктивни "приятели", за които съм само "на повикване" като опре яйцето до задника?
В крайна сметка всеки гледа себе си, дори и "приятелите" ти. Защо аз трябва да съобразявам с хора, за които ставам "приятелка", когато им затрябвам, а в другото време все едно съм умряла? Айде баста...
П.С. И точно тези са типичните българи, които се търсят само за услуги и за нищо друго в чужбина. А аз не съм една от тях и не наричам, хората, които нагло използвам свои "приятели".