Не можех да го позная - не се бяхме виждали отдавна, но ... промяната определено не ми харесваше. Чакаше ме с дрехи, с които се е търкалял до преди малко в леглото - измачкана тениска и къси гащета. Брадясал и пушещ като комин... поне можеше да се избръсне. Явно беше почнал да пие от сутринта защото ми изглеждаше доста неадекватен... а какъв беше само... мъж, по който всички жени залитаха и припадаха - нямаше жена, която да не му беше падала в краката само щом й подсвирнеше. 
- И... какво правиш Ребека?
Погледнах очите му - блестяха... беше пил или беше взимал нещо?
- Нищо особено, радвам се да те видя след толкова време Джон... - кого залъгвах? Изобщо не се радвах... какво му се беше случило?
След като си изля целият житейски план и не ми позволи да обеля една думичка се скрихме в една забутана кръчма. Беше рано сутринта, за това си поръчах силно кафе - а той две бири (явно за отскок). Дали се беше превърнал в алкохолик? Нямаше нормален, човек, който в 8:30 сутринта да започва с бира... щом с това започваше, значи щеше да свърши с няколко водки ... След това като същински мъж започна да ми се оплаква от живота си, как никой не го разбирал, как семейството му било срещу него... аз си гледах часовника молейки се по-бързо да приключва, за да си заминавам. От цялата тирада, която ми се изнесе само успях да разбера, как всички вървят срещу него и му пречат да си живее живота нормално. Прибрах се и с облекчение си казах, че съм имала късмет, че преди 10 години зарязах това леке, за да учел и да ставал стоматолог. По-късно разбрах, че е започнал да тормози моя приятелка - плейбоя вече и жени за една вечер не можеше да си намери... какъв провал, каква трагедия....

Някои май не порастват никога..
Привет!

gloria mundi.

какво стана, че не вечеряхме!:)
всеки си заслужава съдбата!