Аууу... колко го обичам това! Ама страхотно - стара мома? Дайте ми моля ви дефиниция на думата стара мома. Може би неомъжена жена, вече неспособна да има деца или разведена жена с деца, но без мъж до себе си.
Въпрос на избор биха казали някои други. И защо ако до някаква измислена от някой тъпак възраст не сложиш брачната халка вече те отписват? И това се отнася само за жените - забележете!!! Ако е мъж - той е стар ерген, той е пич, може да се забива с млади гаджета и т.н., обаче жена ли е - на кладата да се праща.
Значи мъжа може да си развява байрака докато не умре, а жената ако не се омъжи и край! Да, вярно че семейството е нещо важно само, че има жени, които цял живот не могат да срещнат половинката си (както и има такива мъже). На тези хора (и мъже и жени) не им е никак лесно да търпят критики, подмятания и подигравки - за тях е достатъчно тежко, че са сами - ако им пука, разбира се.
Всеки среща любовта по различно време, в различен етап от живота си - да насилваш чувствата само заради хорското мнение е абсурдно. Интересното е, че такива моралисти, често завиждат на това, че в момента необвързаните застаряващи уж моми нямат техните ангажименти - деца, семейство, мъж, който не ги уважава и ги обижда (нали взели са го от страх, да не изпуснат последният влак и по този начин са се обрекли на един неблагодарник цял живот. Разбира се, няма да се разведат заради децата, а и какво ще каже родата... нали...).
За любовта няма възраст - тя идва различно при всеки... някои за жалост така и не я срещат. Безумие е чувствата да се вкарват в някаква възрастова граница, като че ли най-важното е предназначението на жената, като дойна крава за разплод...

Аз имам един стих посветен с обич на вечните моми;)
Написала съм го по повод на неправилните възприети възгледи за старите моми.
Грозна ми звучи думата "стара'' и съм я заменила с вечни, както е вечна чистата любов и силата на чувствата, които съм оприличила на река.
Та, реките са вечни моми!:)
Реките са вечни моми
Реките са вечни моми,
събрали чувства без край.
Все щастие търсят сами
и бързат към земния рай.

Целуват свенливо брега
и шепнат му своите песни
препускат напред в самота,
но стават им коритата тесни

на пролет усетят ли страстта
до дъно да ги разтърсва,
преливат и грабват с вълна
брега си и го покръстват,

с капчици обич- вълшебна вода,
любовно събирана много години.
Оставят след тях след това,
нежни ромули- миражи в пустини
и пак затичват сами по света.

Поздрави!

Споделям казаното от теб.
:))

Търся си жИна.
Всока, руса, умна и добра.
:)))

стара мома нали ?
Съдейки по крехката ти възраст (ако 88 ти е годината) не си :))