Връщах се от поредната си среща с поредното момиче. Бях вече на 30 години и може да се каже, че биологичният ми часовник тиктакаше. Цялото ми семейство ме одумваше и обвиняваше в това, че ще си остана стар ерген. Истината е, че нищо ми нямаше. Бях си нормален мъж, не смея да твърдя че имам проблеми с връзките с жени, но фактите сочеха друго. Баща ми всеки път ми казваше какво и как да правя, как да се държа, да подавам ръка и да отварям вратата на дамата до мен. Смея да твърдя, че той добре ме беше възпитал. Проблема обаче беше друг - имаше жени, които упорито отказваха да бъдат третирани като дами - не позволяваха да им се плаща сметката, не позволяваха да им се отваря вратата, а като им подарявах цвете без повод чувах нещо от сорта: "Ако си мислиш,че заради едно цвете ще ти вържа...". Не, не ме разбирайте погрешно - нямам нищо против еманципираните жени.  Проблема е такъв, че те искат да са еманципирани само когато им изнася, а за нещо друго и по-тежко веднага стават мили, нежни и беззащитни. Веднъж излязох с една жена, която през цялото време ми разправяше, как мъжете сме им нарушавали правата като сме ги карали по цял ден да готвят и да чистят (тя имаше кариера и в никакъв случай нямаше да ми позволи да се държа като джентълмен), тази дама смяташе, че тя има правото да използва и зарязва. Тактиката с цветята и вечерите май пропадна защото доста време си седях без жена до себе си. Веднъж майка ми не издържа и ми каза:
- Сине, спри да им вървиш подир задниците! Защо ще им купуваш цветя и ще си пръскаш парите по безсмислени вечери?! Какво ти дават тези надути фльорци?
Замислих се над думите й, може би трябваше да сменя тактиката. Понеже масата жени вече, не искаха да бъдат ухажвани и третирани като дами - значи трябваше да бъдат равни. Започнах да не идвам на срещите с цветя, даже изобщо спрях да купувам цветя, престанах да си харча парите за вечери и кафета. Смешното беше, че на еманципираните жени тогава започна да им прави впечатление, че съм бил стиснат и егоистично настроен - но пък продължаваха да излизат с мен, понеже не съм се отнасял с тях, като с предмет. Чудна работа - иди разправяй после, че на жените не им харесвало да им е гадно. Провървя ми до толкова, че имах няколко безуспешни афери с няколко красавици, но до там. 
Все още съм си ерген, но продължавам да се държа като кавалер и джентълмен защото беше доста неловко, когато веднъж в ресторанта оставяйки само моя дял за сметката, момичето ме удари с чантата си, нарече ме "дръвник" и си тръгна обидена.