Той не закъсня за срещата, стори ми се, че  дори беше подранил защото потропваше от крак на крак. Дали пък аз не бях закъсняла? Носеше букет с прекрасни бели рози - случайно му бях споменала, че ги харесвам но не очаквах да дойде с цветя. Странна работа - много рядко някой мъж се сещаше да ми подари цветя? Този вероятно беше сбъркан. Какво ли  му имаше? Не, не ме разбирайте погрешно - аз обичам цветята, като всяка жена, но напоследък всичките ми гаджета ми натрапваха, колко излишно било това. Беше облечен елегантно, къде ли щяхме да ходим? Качихме се в колата му и след доста обикаляне стигнахме един доста скъп ресторант. За секунда се поколебах. Можеше ли да си позволи такова нещо и дали аз ще имам достатъчно пари за сметката си, ако не му стигнеха парите? А дали моите пари щяха да ми стигнат? След като паркира отвори моята врата и ми подаде ръка. Изгледах го странно. До сега никой не ми беше подавал ръка. Отвори вратата на ресторанта, настанихме се и поръчахме. Бях притеснена от цените в менюто. След като ме успокои, че няма от какво да се тревожа поръчахме. Плати сметката и тъй като стана късно и се качихме отново в колата му, за да ме прибере у дома. Бях смаяна и не знаех какво да кажа. Сънувах ли?! Тук трябваше да ми каже, че е женен, че е разведен или пък има извънбрачно дете. Беше прекалено добър. Пристиганахме пред апартамента ми и си помислих, че след всичко това вероятно ще поиска да се качи... беше ясно, като бял ден. Но, не... той просто ме целуна и ми каза, че утре ще ми се обади. Благодари ми за вечерята и за компанията ми и се запъти към колата си.
- Почакай!-провикнах се аз.
- Да, какво има.-чаровно ми се усмихна той и се върна при мен.
- Кажи ми какво не ти е наред?! Гей ли си, разведен ли си или си женен?! Защото, ако си едно от тези неща искам да разбера преди да си ми разбил сърцето...-поех си въздух в очакване на отговор: "Имам две деца и бивша съпруга." Той се подхили с ирония и ми прошепна:
- Не скъпа, просто съм на 37 години. Защо мислиш, че нещо не ми е наред? Какво сбърках тази вечер?-погледна ме притеснено и по лицето му се изписа тъга.
- Там е работата, че всичко беше перфектно. До сега никой не се е държал така с мен и... за това сметнах, че вероятно имаш някакъв скрит дефект...-усетих колко прибързано съм реагирала. Щом той си отиде и си легнах се молех да не се събуждам, защото ако се събудех на сутринта щях да съм убила моят принц, който със сигурност не беше реален или беше?!

Има ги, все още, но са твърде малко... По-лошото е, че се губят сред останалите и заради останалите вече почти никога не им вярват...

има ги, познавам такива :)... А иначе всичко ми е познато и за сметката дали ще ми стигнат парите за моя си дял, и ако случайно дойде с цветя, абе всичко си е баш така :)....