Вече 40 дни новинарските канали чоплят темата за безотговорността на човека, в частност българския шеф. Отново мъртви хора, почти изпарени от поредния кошмарен взрив във военната ни индустрия. Съвсем естествен,  за жалост, изход от безхаберието във всеки момент. Но защо се случи и защо някой позволи? Този някои с пословичната си "непоткупност" допусна злощастната сцена да се случи. Нима никой не знае положението на печалния с многото си предишни инциденти завод "Миджур". Може би факта че някогашната,  вярвам в това, гордост на северозапада и на близкото село, е единствения по-голям работодател. С присъщото си равнодушие Инспекцията по труда подържа един мъртъв голиат. Завод пригоден за разрушаването на нечии чужди адски машини. Всичко зависи от друг нали? Гръцките роби блъскат едва ли не с чукове и търнокпи за мизерен живот. Идва отново въпроса за държавата мащеха, неспособна да опази децата си. Но, всичко зависи от малкия нищожен бюрократ. Могъществото на държавата, като едно цяло, е предадено в ръцете на безличния чиновник, готов да си затвори очите за нарушения видни от километри. То не бе наличието на тонове тротил, опасал като смъртоносен пръстен комплекса, то не бяха дългите смени, изтискащи като лимон трудовака, или пък липсата на сигурност при работата с взривове изразяваща се в отсъствието на средства за индивидуална защита.
Както става в последно време, отново отеква въпроса КОЙ??? Кой е виновен? Сложен въпрос нали. Явно всичко е сложна съвкупност от много виновни.
Със съдбата си да са родени на зло място седем души вече не са сред живите. Още над сто са без работа. И сега КАКВО? Еми решението е просто два са пътищата за всички работоспособни в района: навън или надолу. Но дилемата си седи, сърцето зове - тук при мама, татко и жената/мъжа и децата, но разума отвръща - тук в мизеря ще гледаш как близките и ти самия чезнете като безплътни. Само неутешими са близките а загиналите: на старите кършещи ръце от мъка и на младите, ридаещи безпомощно.
Все още утекват думите на вече загиналия началник н смяната в отговор на въпрос докога ще се работи така - ДОКАТО СМЕ ЖИВИ.