Много интересно наистина... попаднах на пост на моя бивша съученичка - препатила си много в любовта. Кофти шанс - не на всеки му върви. Може ли толкова да се отчаяш, заради това, че на 23 години все още не си срещнала Принца?! Е, аз не мисля на толкоз години да се омъжа само защото закостенялото мнение на родата и околията е такова. И изобщо защо трябва да ти дреме кой какво мислел и какво щял да каже? Ами, че тя може никога да не иска да се омъжва! Трябва ли да си скапва живота заради това, какво щели да кажат Пенка и Иванка от вторият етаж?
Аз също много се дразня някоя лелка като ми се изрепчи: "Ти няма ли да се жениш! Виж на колко години (все едно съм минала 50 и съм в критическата) си станала." Ами дай и аз като нея да се хвана за първият простак, само и само, за да не ми лепнат клеймото "стара мома". Нищо, че тоя простак може да ме обижда, да ме бие и рита - нали ще съм "семейна". За промененият статус толкоз ще се жертвам. :))
Друго - безработни, липса на пари, приятели и какво ли още не? Честно казано предпочитам да нямам никакви приятели от колкото безброй фалшиви такива. Предпочитам да не съм на работа, на която  ме унижават и мачкат всекидневно - кои са тези мижитурки, че да ми дават тон в живота!? Те собствените си каши не могат да оправят - на хората проблемите тръгнали да разрешават.
До едно време се поддавах на тези, уж "добронамерни" съвети. Я майната ви! Всеки може да раздава акъл, ама само с акъл не става и пари трябват. Налииии?! Само, че понеже ние българите нямаме много от второто, а от първото имаме в изобилие, така че него ще го раздаваме безплатно. Без значение, дали някой ни го иска или не.

Все пак в детеродна възраст трябав да се създава семейство,а сега младите чакат да узреят,и е нормално.Щото някога преди да зъвършиш си знаеш,че си на работа на другия ден от завършването.Имаш дом,при нашите ,вярно ,но сега не е прието при тях.Временат се менят,идеалите също.Нищо не е трагично-все пак насила не става нищо ,а когато му дойде времето дето се вика.

И аз съм на това мнение Ирина:)