Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2016 18:32 - Измислените приятелства и реалните ножове в гърба
Автор: irina1988 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 977 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Мислите си, че познавате някого? Мислите си, че имате верни хора до себе си, които биха били до вас във всяка ситуация? Почакайте да изпаднете в беда и да имате нужда от помощ и ще видите как всички, на които сте разчитали просто ще се покрият като мишки вдън земя. Забавно и нелогично нали, но всъщност самата истина.
Сещам се как преди 6 години отново изпаднах в подобна дупка - бях останала без работа и пари и в мигом всичките ми "приятели" се изпариха.
В момента същата тази ситуация се повтаря шест години по-късно. Това, което най-много ме нарани в случая е, че хора на които най-много разчитах и най-много съм помагала ми обърнаха гръб и то когато наистина имах нужда от тях. Ще кажете, кво съм очаквала... ами да... нищо не очаквах - въпроса е, че тези хора ми обещаха помощта си - ако някога и аз изпадна в нужда (защото винаги и с каквото мога съм помагала на всеки, причината да съм отново в тази абсурдна ситуация). Логичният въпрос е защо даваш такива обещания след като по една или друга причина може би удобна за теб причина ще си промениш мнението? Излишно е да казвам, че сега в този доста труден момент за мен щеше да е хубаво да знам, че не съм сама и има някой който ми е гръб и ме подкрепя - не отново да разчитам на родителите си, които цял живот са ми повтаряли да не помагам на никого, просто защото хората са егоисти и никой няма да ти помогне когато ти я закъсаш - е помагах на всеки и сега както винаги на мен отново няма кой да подаде ръка. Забавно нали... та в този ред на мисли се сещам за оная мисъл: Когато изпаднеш в беда, тропни на вратата на приятел, ако не ти отворят вратата ще ти се отворят очите.
Очите ми се отвориха отново по болезнения начин, защото отказа от помощ дойде от хора от които най-малко го очаквах.
И в края на краищата се оказа, че за маса всеки ти е приятел, но не и за нещо повече. Ако можеш да помогнеш добре дошло - да дадеш пари на заем, да се набуташ да излезеш на квартира с някой, за да си делите наема - всичко е добре дошло, но не и някой да ти помогне когато ти си в нужда.
За какво са ти тия приятели в крайна сметка? На кафе с всеки можеш да излезеш - даже по-добре да идеш на психотерапия - по-евтино ще ти излезе пред това да слушаш проблемите на някой, които изобщо не те интересуват, защото знаеш, че и той не се интересува от твоите.
Ами любовта? Любовта ли... тя е преходна докато милия ти мъж не реши да те смени за по-лъскава играчка просто защото ти вече не си на 20.
Мислиш си... имам приятели, но удара идва и от там. 
Човек не можел да живее сам - без приятели, без любим човек? А не е ли по-болезнено да живееш с илюзията за нещо, което никога не си имал? Не е ли по-добре да останеш сам? Така поне знаеш, че няма кой да те нарани и не очакваш нищо от никого - просто защото разчиташ само на себе си.  В тоя ред на мисли теб никой не те тормози с драмите си и не ти задръства и без друго не лекият ти живот с проблемите си.
Предпочитам да знам, че съм сама и не мога да разчитам на никого освен на себе си пред това да вярвам на напразни обещания на хора, които за жалост познавам от много години...




Гласувай:
7
0



1. troia - Привет!
31.08.2016 22:38
Всяко зло за добро! Ставаш, изправяш гордо глава и вървиш напред сама или само с истинските приятели, които си открила. Няма начин. Живота продължава.
А мъжете, които търсят само жени на 20 не си заслужават вниманието. Те и 20 годишните не са щастливи с тях.:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: irina1988
Категория: Тя и той
Прочетен: 227093
Постинги: 79
Коментари: 343
Гласове: 656
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031