Казват, че колелото се върти и не може на човек да му се случват само лоши неща... ето, че в момента когато ми беше най-тежко се появиха двама души, които върнаха вярата ми в хората и елементарните човешки взаимоотношения (разбира се не бяха българи).
Поредният ми сив ден в работа, смазана от ежедневието чувам един побелял дядо да ми казва ведро на английски:
- Хей момиче! Бързаш много! Полека! Ще си съсипеш краката като мен, а виж ме аз на колко съм години, а ти си още млада.
За миг се спрях и се заприказвах с човека... за няколко минути. Беше си поръчал кафе и явно нямаше с кого да си поговори. И така, няколко дни си говорихме докато веднъж не го видях с бастун. Не можеше да ходи и настоях да седне на стола си докато аз не му донеса кафето (мястото където работя всичко е на самообслужване и е въпрос на добра воля някой от персонала да ти сервира поръчката на крака). Дядото беше адски изненадан от жеста ми и поиска да ми даде някое евро, ала отказах. Казах, че съм щастлива за това, че съм му помогнала. В следващите няколко дни се запознах и със съпругата му - много положителни и ведри хора. Странно е как хора, които познаваш от толкова кратко време могат да оправят настроението ти и да докоснат така сърцето ти за разлика от други, с които си всеки ден. Странно е как хора, които познаваш от толкова кратко време могат да влязат толкова дълбоко в сърцето ти и да разберат всяка една частица от душата ти, а ти да не се опитваш да криеш чувствата си защото прочиташ добрината в очите им. След разговорите им с тях повярвах отново в любовта. Бабата ми разказа как се запознали, след кончината на първия й съпруг - нейна приятелка я кара да отиде на среща с хора, които си търсят половинки и така среща втория си съпруг.
Е, днес моите ангели отлетяха за слънчева Флорида и си заминаха. Бяха тук за кратко и се надявам отново да ги срещна. Благодаря им за това, което направиха за мен през краткия си престой тук. :)