Ето, че днес на рождения ми ден отново си зададох вечният въпрос: "Какво не ми е наред!?" И защо за толкова години не можах да създам някакви устойчиви връзки ... с хора? Приятели, някой с когото да излезеш... да се повеселиш?
През годините сменях подхода - бях затворена, бях общителна, бях мила, бях любезна, молех за внимание, съгласявах се с всичко, само и само хората да са доволни, не зачитах мнението си, винаги се интересувах какво искат другите - след това аз. Взимах телефони на колеги/колежки, звънях исках - правех нещо... но уви все на камък удрях и продължавам да удрям на такъв. Какъв по дяволите е подхода? Или вече хората не искат никакви нормални взаимоотношения и всеки се е затворил в собствената си черупка в стремеж да не допусне някой да го нарани?
Човека е социално животно и е създаден, за да живее в група сред хора... но за какво са ти тия хора, като голяма част от тях искат да те очернят, да те наклеветят и наплюят (а уж ти се водят приятели)? За какво са ти тия хора? Да излезеш с тях на кафе, а след това зад гърба ти да започват и с интригите и да се чудят какъв нож да ти забият?
Омръзна ми да искам и да се боря за вниманието на хората. Писна ми да опитвам да се нагаждам според нечий вкус все едно съм кукла, която трябва да е удобна за всички.
Нали уж приятелството се случвало спонтанно, неочаквано?
Къде е това приятелство и какво се случва с хората? Какво стана с любовта? Какво стана с тези съвсем нормални човешки ценности? Всеки втори мъж ми предлага неангажираща връзка като ми обяснява колко глупава и безсмислена била любовта. Приятелства няма как да се създадат понеже интригите и клюките са по-важни от това да имаш рамо и човек до себе си. Дори в работата ми хората, които привидно са "приятели" се плюят един друг взаимно. Та... нека някой да ми обясни какво точно не ми е наред?!? 

normalen chovek sred hora slabi poddali se na obrabotka s reklamni filmi I porno filmi.

Прекалено големи очаквания имаш към останалите, а това ги плаши и дразни, защото няма как да отговорят адекватно на старанията ти и те намразват за оправдание на безгрижието, което им застрашаваш. Ако си вътрешно по-снизходителна към слабостите и външно по-критична към конкретните им проявления, ще имаш голям успех, стига да не си противоречиш и да не бързаш да правиш свои изводи за другите, преди да са те предизвикали сериозно. Нещата стават не толкова благодарение на теб, колкото въпреки теб, но и твоята припряност е въпреки предпочитанията на останалите.

Всичко добро, няма непоправими неща, стига да има добро желание и необходимото за целта търпение.

След като всеки е зает предимно със себе си е трудно да се намерят безкористни приятели.