Ето, че отпуската ми дойде и реших да се прибера у дома при семейството си. Като повечето хора принудени да живеем в чужбина, прогонени от държавата ни се надявах  нещата да са тръгнали маалко поне в по-добра насока. Всички, които сме там - навън се надяваме някога да се върнем и да отгледаме децата си тук, въпреки излишната забрана на родителите ни в никакъв случай да не го правим.
И така - държа да отбележа, че се връщам за втори път и се надявах след първия път, в който си дойдох нещата да са се оправили... какво обаче заварвам?
Транспорта ни е напълно разреден и почти спрян - живея в село отдалечено от града и междуградският транспорт е почти единственият начин за придвижване на повечето хора. Влаковете са напълно разредени, автобусите - чудно как все още и тях не са ги спряли от движение.
Хората - тотално отчаяни и озлобени от липсата на пари и нормален начин на живот. Приятели? Почти не са ти останали такива, защото едната част от тях те кълне и проклина, за дето си успял да се откопчиш от кочината и не си им помогнал и на тях, другата част пък се надява да ги "уредиш" и и да им намериш работа "на готово" (като разбира се хич не им е пукало за теб докато си бил там и даже по телефона не са ти се обадили да те чуят жив ли си, умрял ли си).
Проблема е, че тези същите хора са се скатавали и са те игнорирали когато ти си имал нужда, но в момент когато ти се издигнеш едва ли не им ставаш длъжен по някакъв начин.
И за какво да се връщам? Още от първия си ден тук бях заобиколена от злобата и завистта на бай ганьовският ни манталитет, без никой да си дава сметка как точно се печелят пари навън... Ама нали си там - що да не ги уредиш да отидат на метеното, пък че си залагаш главата заради тях дали е от значение? Едва ли - а пък, че ако ти изпаднеш в нужда пак никой няма да ти помогне е едно на ръка.
Здравеопазването ни е под всякаква критика - там ако идеш на лекар не плащаш и стотинка понеже плащаш луди пари за осигуровки, антибиотиците ти са без пари и те лекуват с най-модерна техника ако нещо ти се случи. В един момент си даваш сметка, че единственото нещо заради което се връщаш е семейството ти - единствените хора, които ще ти помогнат и истински ще се радват на успехите си... а ние - нашето болно общество, никога няма да се оправи докато го разяжда тази злоба и се надява все на вуте да му е зле, нищо че на него така няма да му стане по-добре. И ако не е семейството - за какво ни е да се връщаме тук?

irina1988 ! Бъди горда със себе си,със силния си характер за препятствието ,което си преминала - живот в чужда среда !Не помрачавай дните си ,мислейки за липсата на нормалност днес и тук.Всеки е свободен в избора как да премине живота му ,но са нужни качества .Ти си от тези ,които ги имат .Не се терзай ,че не си "помогнала","подала ръка за измъкване " .Не твоя грижа. Поздрав:-)

А, в горния коментар са го казали вместо мен.
Браво, Иринче, радвам се, че си успяла, ние също сме вече навън. Ние, децата, внуците... Връщаме се за малко заради старите и да оправим данъците, но като гледам какво става тук, вземаме и тях и дим да ни няма! Каквото и да става по света, е сто пъти по-нормално- В България вече е пълен абсурд!
Поздрави и успех!!!

не знам в коя държава живеете, но човек от съдбата си не може да избяга. Фактът че пишем в този сайт, ми показва че все пак има нещо което ви тегли насам, едва ли е само семейството...

Аааа, това да е то. Ами, май забравяш, че там парите растат по дърветата и само трябва да случиш на подходящ сезон за да почнеш да жънеш яко. Така че, какво му е трудното, то всеки може тъй - на лесно. Фатката е тук, на трудното. Да ти е гадно, да ти е мизерно, да ти е тъпо. Това се брояло за успех. Онуй другото, било само за женчовци. На лесното и баба може :)