Прочетен: 3333 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2011 17:36
Както и да е, Църо си остава в сърцата на феновете, които го помнят и които винаги ще го помнят.
Мишо Яланджиев е роден е през 1974 г. в семейството на професионални музиканти. Самият той започнал да свири на цигулка още 3-годишен (!), но скоро се преориентира към ударните инструменти.
Завършва музикално училище в София и после учи няколко семестъра перкусии в Държавната музикална академия. На българската ъндърграунд сцена се изявява от 1987 г.
Той е основател на рокгрупа "Креш", а в началото на 90-те се присъедини към Димитър Ковачев-Фънки и Иван Несторов-Амебата в "Ера", като междувременно работи за тях в "София мюзик ентърпрайзис" (СМЕ).
По-късно се събира отново със свои колеги от "Креш" във формациите Ар Оу Би Ти Еф (R.O.B.T.F., съкращение от Robot Orbital Base Techno Factory) и "Ейлиън индъстри" (Alien Industry), избрана да подгрява концерта на Мерилин Менсън в София през лятото на 2007 г..
Свирил е също в "Шеки енд дъ блъдибойс", "Трансформейшън", "Оу Джей бенд", "Сайко трайб"; излизал е на сцената и в състава на други групи. Подгрявал е гастролите у нас на звезди като "Саксън", "Соулфлай", "Антракс", "Содом" и др.
Неговото свирене не може да се сравнява с фалшивото потропване на някои наши “звезди”, които я някога са хващали инструмент, я не, излизат на плейбек и се правят на хомосексуалисти, за да им върви оборота от продуцентски стотинки. ЦЪРО НЯМАШЕ НИЩО ОБЩО С ТАКИВА!
Свиренето на Църето звучеше като б о м б а р д и р о в к а , той беше пич и никога не се наведе и не започна да говори думи, дадени му от мениджъри и имиджмейкъри. Той не беше “звезда”, той беше земен и готин човек. При това един от най-добрите. Той на сцената беше номер едно. И за разлика от някои други, които забравиха откъде са тръгнали, той не забрави това.
Участието му в “Ера” бяха неговите най-силни години. Чалгата, тази гнусна смърдяща помия, подкрепена от политиците, унищожи концертния живот, но рокът мина в клубовете. “Ера” спряха, но не и музикантите от групата. Църето продължи с други проекти. В “Шеки енд дъ Блъди бойс” той отново бе в стихията си.
Нека сведем глави пред виртуоза, оставил един спомен за добър и готин човек и забил едни от най-здравите барабани в историята на рока. Тялото е тленно, спомените – до време, а музиката остава във Вечността. А със своето свирене Църето определено остави заявка за нея.
Няма думи, с които бихме могли да изразим своята дълбока тъга", се казва в некролога, разпространен от СМЕ и придружен с цитат от песента "Turn the Page" на Боб Сейгър, изпълнявана от любимите му "Металика":
Here I am, on the road again,
there I am, up on the stage.
There I go, playin" star again,
there I go, turn the page.
Църо, почивай в мир. И не спирай да свириш и Там, Горе, на небесната сцена. Заедно с Дио, Даймбег Даръл, Чък Шулдинър, Крис Уичхънтър и другите преждевременно отишли си колеги. Радвай Бога с музиката си! А ние ще те помним и ще направим името ти да не се забравя. Обичаме те!
------------------------------------------------------------------------------------------------
Цитирани са източници от BGNes и www.public-republic.com