Защо? Така и не намерих правилният отговор. Истината е, че и колежките с които работя също не го знаят. Омъжени просто, за да избягат от родителски контрол за първият срещнат и родили по 1-2 деца преди да навършат 30. В момента наближаващи 40 със съсипани бракове, но стоящи с мъжете си "заради децата". А аз? Аз ставаща на 30 все още неомъжена и без деца определено будех завист у тях.
Всъщност преди 10 години когато навършвах 20 си бях поставила абсурдните цели до 30 да съм омъжена и също да имам поне две деца, само дето по ирония на съдбата не срещнах мъжа с когото да създам семейство (просто защото на тях семейство не им се създаваше).
И ето, че се оказах на 30 неомъжена, без деца... и една изключително щастлива жена от факта, че не живея с насилник и алкохолик, за да мога за пред хората да имам "идеалното семейство". Ако преди 10 години някой ми беше казал, че в настоящият момент ще съм все още несемейна вероятно щях да се самоубия (ами какво ще кажат хората!?). Истината е, че фалшивото семейно щастие за "пред  хората" няма да направи никого щастлив. Виждам всички мои познати които се надцакват да качват снимки на децата си и мъжете си в социалните мрежи само и само, за да заявят "аз съм щастлива". Колко са "щастливи" само те си знаят... Важното е, да не ги говорят. А и все пак са си минали от реда. 
Вчера дори бях укорена от колежката си защото отлагам децата. Погледнах я учудено:
- Аз не исках също до тази възраст да съм неомъжена и сама, ама уви.
Тя продължи:
- Ами може да си осиновиш!
Аз я контрирах:
-Защо трябва да осиновявам?! Късното раждане също е опция. Много жени раждат късно просто защото не са случили на мъж.
- Е, да ама има рискове!-опули се тя.
-Мислиш, че не знам за това ли? Така е, ама има и рискове при раждане и под 30 годишна възраст. А я си представи, че опазил Господ не можеш да имаш деца? Тогава какво? Може би трябва да си сложиш въжето! Ти какво си постигнала като си родила две деца, които живеят в постоянни скандали и караници? 
Като цяло подбудите за създаване на деца, с цел "да затворим устите на хората" винаги са ме хвърляли в оркестъра. Любов, взаимно уважение с партньора... тия неща нямат никакво значение. А, че децата после ще страдат... то също е без значение. И такива хора ме поучават. Смях в залата. И да живейте си измисленият оцветен в розово живот за пред хората, аз поне не симулирам щастие а и смятам, че е супер жестоко да създадеш човек обречен цял живот на страдания... но какво ли разбирам аз и защо изобщо се обаждам като изобщо нямам деца?! Нали така госпожи?

Да опропастиш собственият си живот е само и единствено ТВОЕ лично решение, но да съсипеш живота на трети човек, който не е виновен за това че нямаш акъл за две стотинки в главата си, за да го създадеш на този свят... това вече заслужава самоубийство. Хубав ден. :)

това е вярно че семейства качват снимки уж на щастие а който ги познава добре знае че се мразят..плачат един от друг...изневеряват си..бият се...но другите да им видят снимките в фейса колко са измамно щастливи за няколко секунди..и после пак омраза..не всички са така..но доста..но това все пак не означава че не трябва да се създават семейства

Грешно си ме разбрал, искам да кажа че семейства които не са пример за подражание нямат право, да искат и другите да се прецакат като тях. Семейство се създава тогава когато срещнеш правилният човек, а не с първият срещнат на пътя само за да си "минеш от реда".