Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2015 16:22 - За това как една майка съсипа едно дългогодишно приятелство
Автор: irina1988 Категория: Други   
Прочетен: 2166 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 06.03.2015 16:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
С моята най-добра приятелка (или поне така до скоро си мислех) се познаваме от 12 години. Учехме в едно училище, след това записахме в различни университети но си останахме в един и същи град и така до момента, в който аз не останах без работа. Градът, в който живеем е малък и работа много трудно се намираше. Като единствен вариант за спасение намерих шанса си да замина за чужбина. Докато излизахме с нея периодично по кафенета й споделих идеята си, при което тя просто побесня (не знайно защо).Попитах я какъв точно й е проблема? Нали все пак това си е моят избор и моят живот, нея по никакъв начин не я повличам нито с пари, нито я натискам и тя да заминава. В яда си най-накрая разбрах, че тя просто се опитва да ме задържи при себе си защото просто друга алтернатива за забавление в този малък град явно за нея не беше останала. Пробвах се да я накарам да се постави на мое място и тогава да помисли (но на чужд гръб и сто тояги са малко), а и след като тя си имаше сигурна работа от където нямаше как да я изритат понеже е вързана с договор за поне десет години реших да не споря. Както и да е – заминах. Тя с половин уста ми пожела успех, но не беше искрена. През цялото време ми обясняваше, как едва ли не там всичко било лъжа и измама – как щели да ме изкарат на улицата да проституирам и един куп глупости. Не я слушах, а си мислех, че може би прекалено много ме обича и иска да ме задържи при себе си…. Истината обаче беше друга. Тя просто прекалено много обичаше себе си, защото освен мен – тя нямаше нито един друг човек, с когото да излезе в почивния си ден, ако случайно е скътала два лева за кафенце. А защо аз бях единствената ли? Защото според милата й майка, нямаше нито един човек (без значение мъж или жена) достоен за приятел на дъщеря й. Всички бяха простаци и идиоти, само дъщеря й беше най-умната и т.н. Аз бях най-безобидна защото се виждахме от дъжд на вятър за по едно кафе, но когато започнах да прокарвам такива радикални идеи за емиграция, майката-орлица настръхна да не повлека единственото й дете с мен. Разбира се аз подобни цели и амбиции изобщо нямах – ако себе си можех да оправя и да се закрепя, добре дошло… но да уреждам и трети хора, не благодаря. Поне част от четящите, които знаят колко е трудно да се установиш в чужбина са наясно за какво иде реч.Да не говорим, че тя като човек работещ дълги години в тази, компания имаше необходимите връзки и информация, за да намери работа на най-добрата си приятелка, но отказа. Все пак за нея нейният си задник беше най-важен, а когато моя друга приятелка си отвори фризьорски салон, същата тази нагла персона ме попита дали не мога да пробутам майка й там, при което аз полудях. След като просторно обясних, че няма да се карам с приятелката си заради мързеливата й майка, разговора приключи. А майка й беше изключително взискателна към работата, която можеше или искаше да започне. Задължително трябваше да работи на бюро, да е на компютър, да не прави нищо по цял ден, освен да си цъка он лайн срещи по сайтове за запознанства и да й плащат за това. Е, да такава работа може да си намери някоя двайсет годишна, но не и жена отиваща към 60 –те години. За това тя предпочиташе да си стои безработна и дъщеря й да я издържа. Все пак, за какво я е отгледала? А тя ще си търси работа на бюро и на компютър още 20-30 години, докато се окаже че няма стаж и за пенсия.Както и да е… заминах. Единственото, което исках е тя като приятелка да ми пожелае успех, разбира се че щяхме да продължим да се виждаме. Разбира се, че щяхме да си останем приятелки… Е, да ама не. Заминах, не ми потръгна и се прибрах след една седмица. Приятелката ми беше адски щастлива и с цялото си малоумие ми каза, че майка й (забележете) ме е проклела да се прибера и това се е сбъднало.Бях меко казано шокирана. Тази жена наистина ли ме бе проклела да се върна, само и само да не „повлека“ дъщеря й със себе си? Не исках да се караме а тихомълком продължавах да си търся друга работа. Най-накрая успях и без да казвам нищо на никой стегнах багажа и заминах. Приятелката ми се побърка да ми звъни, защото в края на месеца когато най-накрая успя да скатае два лева за кафе, мен ме нямаше. Всички най-близки хора, знаеха къде отивам с изключение на нея. После си зададох въпроса – това приятелка ли ми беше? Защо ми желаеше лошото? Защо искаше да се проваля, само и само, за да имала тя с кого да излиза?Закрепих се, потръгна ми лека полека започнах да градя живота си на ново… с нови хора, нови познанства и нови непознати емоции.А тя продължаваше да си стои и да си затъпява в провинцията, където жив човек не беше останал и като единствена опция за развлечение виждаше сайтовете за запознанства, където да може да накара евентуално някое момче да й плати кафето, защото това за нея беше скъпо удоволствие (не, че аз като нейна приятелка не съм искала да й плащам сметката, но за нея беше унизително как аз обикновената слугиня в чужбина ще искам да я черпя, а тя работеща уж в голяма фирма в офис на бюро не можеше едно кафенце да си позволи да си вземе).При всяка среща с нея слушах едно и също как аз никога нямало да постигна нищо в чужбина, а тя как сега постигала нещо работейки за 300 лева и едва свързвайки двата края. Казах й, че това е нейната истина за живота и щом й харесва мизерията, нека си живее така, но да не ме кара и аз да живея така само защото тя нямала с кого да излиза. Беше ми ясно как майка й промива мозъка вкъщи само и само да не вземе „детето“ да я изостави и тя да се чуди какво да прави сама. А аз изобщо нямах намерение да споря с нея, тя беше тази която непрекъснато осъждаше избора ми и ме упрекваше за това, че съм заминала. Попитах я тя от къде знае дали е толкова „гадно“ зад граница след като никога не е излизала или всичко това са болните мисли на майка й, която се опитва да я задържи на всяка цена до себе си?Завряна в ъгъла и не знаеща какво точно да ми каже, тя започна да излиза с глупавите клишета за родолюбието, при което аз искрено се разсмях. Попитах я защо за нея беше толкова важно, аз да се прибера в България и да стоя безработна, за да можем и двете да си се радваме на България? Отговор не получих, съжденията й бяха необосновани и изобщо не можеше да защити тезата си, защото самата тя живееше на прага на оцеляването. Но за нея едно нещо беше важно – аз да съм там, за да има тя някой с когото да излиза. Същото това момиче обиждаше открито и баща ми (защото самата тя няма баща и майка й като жена с два развода естествено е насадила ужасна представа за мъжете у дъщеря си). Не знаех какъв проблем има тя с него, заради това че не иска да живея като нея. Щом тя беше щастлива по този начин (а тя със сигурност не беше) трябваше да ме остави на мира. Е, не ме остави – игнорирах я и гледах да не отговарям на хапливите й подмятания в скайп, а на въпроса кога ще се прибирам защото нямала с кого да пие кафе винаги отговарях с „не знам“. Да речем, че съм от хората, които вярват в промяната на някой към по-добро. До последно се надявах тя да направи някакъв опит, да преглътне моя избор и начин на живот в името на това, че толкова години сме имали едно дълго и хубаво (поне според мен)приятелство. За жалост това не се случи. Промиването на мозъка от страна на майка й даде резултат. Аз бях демонизирана и изкарана по-черна и от дявола, заради това че си преследвам мечтите и правя това, което искам. Веднъж докато си преглеждах нещичко из фейсбук видях, че въпросната ми приятелка не знайно защо ме е блокирала. Реших, че майка й отново е водела пространен разговор с нея, как ще я повлека по погрешен път и е по-добре да няма никакъв контакт с мен. Стана ми едновременно смешно и тъжно, как жена на 26 години може да позволява на майка й до такава степен да контролира живота й, та чак и да я осакатява – без приятели, без гаджета, без купони – нещо, което е присъщо за младите хора. Реших, че този път няма да подам ръка за примирие – беше безсмислено (преди около десет години майка й отново ни скара и раздели). Тя си живееше в нейният си измислен свят, ругаеше всички около себе си, наричаше ги идиоти, а себе си издигаше на пиедестал (поради тази причина нямаше и пукнат приятел, защото нямаше и един дето да не е идиот, а да аз също съм идиот в нейните очи).Само нейните избори бяха най-правилни, само нейният живот беше за пример – всеки който сметнеше, да живее извън нейният кръгозор за „нормално“ автоматично се превръщаше във враг или идиот.Е аз сама се елиминирах от уравнението, като я изтрих и блокирах от всякъде (само телефона съм й запазила, да знам да не вдигам ако случайно реши да ми се обади от скука в дните, когато отново няма с кого да си говори).Жалко, много жалко… да живеят идиотите, простете че не сме достатъчно умни и интелигентни, за да общуваме с нейно величество царицата, която чака само някой да я почерпи поради липса на стабилни доходи.Поне вече със сигурност ще знае, защо не й се обаждам когато се прибирам през отпуската си в България…



Гласувай:
7
0



1. troia - Личи
07.03.2015 11:53
си, че още те боли. С времето ще е по-малко и няма да ти липсва изобщо.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: irina1988
Категория: Тя и той
Прочетен: 220568
Постинги: 79
Коментари: 342
Гласове: 653
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031