Псевдопатриотизъм - как звучи, а? Големи български патриоти... мда... обаче в чужбина. Милеят и дават мило и драго за България, обаче там - седят си там и хич не искат и да чуват да се връщат. Дори най-нагло укоряват хората, които мислят да емигрират също като тях. В България колко хубаво било - как не ги било срам.  И защо изведнъж всичко българско им става толкова мило, когато са с устроен живот зад граница? Лицемерие? Дори тази дума е твърде меко казана. Нещо, което ме вбеси последните няколко дни по случай смъртта на професора изяден от бездомни кучета беше изказването на една наша сънародничка, живееща от години в уредена държава, да дава акъл кучетата да не се приспивали, а да продължавали да се шляят по улиците. На въпрос, там където живее дали има кучета, тя категорично обявява че от години този проблем е решен (и то точно чрез тази успорвана евтаназия). Е? След като госпожата от много време си ходи необезспокоявана по  улиците, че никое куче няма да я изяде - с какъв акъл ходи да поучава хората, в една бедна и неустроена държава как да си живеят живота?
Най-много ми харесва, когато след 5-6  месеца работа извън България хората там започват да говорят с акцент, да употребяват "лафчета" типични за мястото където живеят и то на съответният език, да говорят неща от сорта "вие там в България, и ние тука в ... еди къде си". Един вид - боклуците дето сте останали... без да правят елементарна връзка, че ако утре останат без покрив и работа ще трябва отново да се приберат.
До тук с псевдопатриотизма на българите в чужбина, да се спрем на един още по-смешен парадокс - псевдопатриотизма в България.
Глупави крясъци, превъзнасяния, плюене по всички, които се осмеляват да излязат зад граница... И пак едно голямо и безсмислено плюене и псуване. Тука колко хубаво било, как било без значение, че не можеш да си плащаш сметките и подобни глупости. При този вид псевдопатриотизъм се забелязва усилено плюене и псуване, по хората които са дръзнали да излязат зад граница. Най-забавното в тази ситуация е, че въпросните "патриоти" на драго сърце биха си били едни големи ритници в задниците и заминали зад граница, стига да има кой да ги "издърпа" или "уреди" там. Защо наблягам на думата "издърпа",  "оправи" или "уреди"? Защото драгите патриоти или не знаят език или не им се рискува и предпочитат да се закачат като кърлеж, за някой който вече има изградена работа и си има квартира. Разбира се, българите зад граница далеч не са чак такива идиоти - не можеш ти открито да заявяваш, колко милееш за родината и как живеещите в чужбина са кретени, а в същото време да се надяваш тихомълком да се махнеш - обаче залепен за някого. Другото, което е - риска да приемеш такъв човек е нож с две остриета и не се знае дали утре и ти няма да останеш без работа и квартира заради него. Една от основните причини, поради които българин няма как да разчита на българин в чужбина.