Явно това е типично българска черта. Никога не съм разбирала родителите, които създават едно дете, за да имало после кой да ги гледа докато стигнат момент, в който трябва да носят памперси. Това безумие го има само в България. В нормалните Европейски страни когато родителите достигнат възраст, в която не могат вече сами да се грижат за себе си отиват в дом, за да не тормозят децата си. Какво означава: "Ще ме гледаш понеже съм те създал?!" Що за родител може да даде живот на едно дете, за да очаква че когато той стане развалина вече голямото дете ще си съсипва живота и семейството, за да му чисти и да го обгрижва???
Четох на скоро за жена, която е успяла да съсипе брака си заради болната си майка (понеже нали от хорска срама, какво щели да кажат хората, ако я прати в дом). И накрая... децата й не искат да имат нищо общо с нея, мъжа й я напуска защото тя никога не си е в къщи. Но ... нали... какво ще кажат хората?!
Ами какво ще кажат хората - майната им на хората. Нелогично е да даваш живот с цел този нов индивид да те дундурка като станеш на 70+ години!
Ами ако детето живее зад граница? Ами ако детето има стабилна работа в чужбина, ако неговите деца учат в елитни училища някъде из Европа?! Какво правим тогава?! Питам аз? Зарязваме всичко - понеже... някой решил да ни създава, за да го "гледаме"!!!
И като се върнем без пари и препитание, какво правим? Почваме да си бием шамари, ама поне ще сме си заедно и най-важното - хората няма да говорят!!!

Може да наеме детето ни някого ,да ни помага, да ни гледа когато не можем вече...и това е не защото сме го създали за тази цел ,а защото сме го създали като човек ,да има своята платена работа ,да получи мястото си в обществото ,и ако цял живот сме били семейство е подло да ни изостави когато не можем...

Това е доста сериозен въпрос.
От една страна наистина не можеш вечно да стоиш до родителите си и в никакъв случай не си длъжен.
Но от друга не можеш и да ги оставиш, ако са болни и неспособни да се грижат за себе си. Все пак са ти родители - имаш известен дълг към тях.
Ще се въздържа от крайно мнение, защото, както се казва, всеки знае себе си. Тук не може да се генерализира, понеже има прекалено много подробности, които са различни във всяка ситуация.
А и не ми се налага да вземам такива решения, тъй като моите родители отдавна ги няма. Поне това ми е спестено.

Родители, които са провокирали такова мислене и отношение, може би и не заслужават любовта на децата си.И ако ще е заради хората, по-добре такива деца да не се захващат, че може и повече да наранят, вършейки това с неприязън.В труден момент повече помагат съпричастността, обичта и вниманието.
Бих се грижила за родителите си, защото ги обичам, а какво казват хората ми е все едно.Никой не ражда дете с точно тази идея.И аз не бих задължила моите деца - не съм си отглеждала болногледачи.Мога обаче да кажа, че получавам от тях толкова обич, колкото и аз изпитвам към моите родители.Това е достатъчно.

Нека според случая всеки да постъпи както е най-удачно и за родителите, и за техните деца.

Станахме като дебелосерите западняци, които се пръждосват по широкия свят досущ току-що отбито от майката псе, без да се сетят за близките си. Е, сещат се, особено ако близките им са милионери, ама само преди последните да се гътнат. Тогава изведнъж западняка става любящ роднина, който обсипва с грижи умиращия си създател. А после с парите идва в България, за да се посере до подмишниците от пиене, може евентуално и да пребие някой или да изнасили момиче - с парите ще си купи цялата държава, камо ли един подкупен съдия и още по-подкупен прокурор!
Като казваш за домовете... Знаеш ли, че имах честта да видя старчески домове из Австрия (разхождах една делегация български общинари по един проект). Общински домове... Записването за там става с години напред, иначе нямаш шанс да попаднеш вътре. Вътре видях усмихнати и доволни от живота стари хора, които изживяваха дните си като тийнейджъри, обгрижвани отвсякъде. У нас понятието "старчески дом" означава мръсна, мизерна дупка, пълна със садистичен персонал, който системно мори пациентите. И тук се крие основната разлика - в Австрия един служител на такъв дом получава ЧИСТО някъде около 2300 евро (говорим за най-обикновен гъзомияч), а в България колегата му взема минималната (т.е. към 130 евро). А се говореше, че в частните домове на Каритас и други фондации заплатите започват от 5000 евро...
Дребни душици обаче сме ние, българите. Тъщата е рускиня и ако се наложи да я вземем в Белгия при нас, няма проблеми. Да, ама ако беше майка ми, Бог да я прости, щеше да залинее и да си отиде. От мъка по 50 годишната панелка (добре, че се отървах от нея овреме) и мръсната, пълна с всякаква сволоч София (не че Брюксел например няма в пъти повече мангалска и черна сган, но това е съвсем друга тема).
Много са причините, но всичко е въпрос на личен избор и съвест. Изпитанията ни се поднасят, за да може да разберем себе си. Минавайки ги, винаги после биваме възнаградени, било то материално или духовно.
Поздрави!

И все пак подобно мислене: "Създал съм те - следователно си длъжен да ми бършеш задника докато не умра" е присъщо за България. В Австрия и уредените страни и хората са с различно мнение. Няма какво да сравняваме двете неща. Оставете на страна старческите домове. Ако някой тук откаже да се грижи за родителя си, който примерно се е държал ужасно с него и не заслужава и да се изплюеш върху него се започва едно сочене с пръст, колко лош син/дъщеря си. А на запад това не е присъщо - хората си седят в старческите домове и това там не е равносилно на присъда, за разлика от тук. Всичко си е до хората. А поста ми е провокиран от точно едно такова изказване на майката на близка моя приятелка, която решава да емигрира - майка й като ревнала: "Кой ще ме гледа?!". Здрава, права жена - в разцвета на силите си! Кой щял да я гледа??? Нека дъщеря й да се зароби тогава до живот при нея, понеже нали за това я е родила - да я гледа... и самото чувство на задълженост и дълг, да гледаш родителите си понеже са те родили е отвратително - все едно не си раждаш детенце, а си създаваш болногледач или бавачка както каза ggt.

За такъв случай съм напълно съгласен с теб. Дори съм по-краен.
Родител, който се е отнасял зле с детето си, не заслужава абсолютно нищо, та ако ще и до тоалетна да не може да отиде.
Всеки човек е самостоятелна личност. Tова, че една майка е родила, не означава, че синът или дъщерята са нейни роби, играчки или нещо от сорта. Тя да ги мачка години наред, а после да изисква. Не става!

Доста сложна тема,като капацитет.Но аз мога да ти кажа,че в случая гневът ти е оправдан.Да робуваш на това,какво ще кажат хората...Ами то си е,чиста проба безхарактерен човечец.Ако на мен ми се случи(а то няма как да стане),може би
ще намеря най доброто решение.Но в никакъв случай,няма да се оставя на манипулацийте.Така,че това е относително.В България,по статистика има много деца
които са бити;унижавани;карани да просят;да крадат;само и само да задоволяват-нечий болни амбиций.А после,,Длъжен''.За мен,няма такъв филм.

... и само в България не ти бият шута като станеш на 18 (а в Тексъс на 16), а ти плащат образованието, нета, дават ти джобни и прочие докато могат. Факт е, че семейството е всичко за българина.

Ако това 1988 след ника ти е годината в която си родена не ме учудва написаното. Друга песен ще запееш ако след години децата ти напишат нещо подобно особено ако си им посветил целия си живот. Права си,че това си е типично по български,но и нещо друго типично българско си имаме у нас-родителите приписват де що имат на дечицата,докато навън когато децата станат на 18 биват изритвани да се оправят сами. Нашите български " деца " до колко годишни папкат от яслата на мама и тате? Напълно съм съгласна с това което си написала но само при положение ,че сам се грижиш за себе си. Ако майка ти те отглежда да преклонна въдраст и теб и децата ти-което си е пак типично по български как според теб ще събере пари за да си плати старческия дом? Много сложна тема на разговор е това но в крайна сметка никой на никого с нищо не е длъжен. Всичко е в сърцето-или го имаш или го нямаш! Така мисля аз.

А защо не ги изритват? Говорим за крайно лошо отношение на родителите към децата си - използване на средства, експлоатиране и т.н. - не за случаите, в които децата искат да цедят родителите си като дойни крави (имам друг пост по темата). И двете неща са еднакво гнусни! Никой не твърди обратното. Прочетете поста ми: "За мотото:Да живеем при мама и тати докато не ги уморим!"... поглед от другата страна...

Тъгата от загубата
и радостта от живота
не са ли те
изсъхнали листа
на ухаеща на обич роза?
Защо му е на славеят
да прободе сърцето си
до смърт
ако не е уханието
привечер?
Ела Хикари, стихосб. Обич без сянка

P.S. Пътят на любовта е невъзможен за вървене, без любовта. Поздравче

гледам годините ти (ако са истина) и имаш може би чувството, че много дълго е времето докато застанеш от другата страна на чифтето. То времето си лети бързо, докато се обърнеш и току виж си станала на 70+ години. Не знам с какви приказки си израсла и дали тази са ти я разказвали, но аз като малко момиченце научих една българска народна приказка, за един мъж, който с кука извлякъл баща си от къщата, че му пречел в стаите. Оставил го някъде под навеса ли, в плевника ли не е важно, подробности. Но синчето му като видяло това взело, че прибрало куката. Попитал го бащата за какво му е, а то му отвърнало: С какво ще те извлека от в къщи като остарееш? Бащата взел че върнал стария си баща и се грижил за него до края. Това е. За други времена се разказва, но си струва да помисли човек и да не си въобразява, че неговата старост и неговите памперси ще са по-ароматни. Успех във философстването!

Кармен, когато аз стана на тия години (дай Боже и един ден имам деца) няма да се залепя като пиявица за тях и да им натяквам, че понеже съм ги родила трябва да ме гледат. Докато съм в състояние да се грижа сама за себе си ще го правя и с каквото мога ще помагам. Само болен мозък може да изисква от вече големите си деца, да зарежат семейство, доходи, работа и всичко - за да се грижи за него! За мен старческият дом би бил по-добрата алтернатива, от колкото да оставя децата си без работа и да разбия семействата им. Замислете се - никой на никого не е длъжен. Не говорим за тотално отричане, но и това крайно себеотдаване също е толкова лошо.

е много индивидуално. Практически курс по темата няма. Общо взето е "Каквото повикало, такова се обадило".Но в никакъв случай не бива един живот да зачерква друг живот, но за съжаление в една определена възраст хората стават по - егоисти. Я си предсави, че си 80 годишна, болна и прикована към стол или легло. Светът ти се заключава между стени, ТВ и близостта и ежедневието на околните. Да пази Бог да стигна до там, че някой да ми носи паницата...... Страшно ми става дори да си го помисля, а камо ли на този някой това да му е просто задължение. За жалост не приеха закона за ефтаназията. Ако съм в тежест на близките си и нямам собственна воля по - добре да не съм жива.

Крайностите винаги са неприемливи, вселената не ги търпи, уравновесява ги с другите крайности. Но аз не ти говоря за крайности, а за една нормална синовна обич. И още нещо последно за което се сещам като аргумент. Отговори си защо в нравствения кодекс на Библията, десетте Божи заповеди, няма заповед обичай детето си, а има заповед Почитай родителите си., наравно с това да не убиваш, да не крадеш, да не...и т.н. (другите не се сещам:)). Това не значи ли, че човек е склонен да избяга от задълженията си към тях, както е склонен да върши други непозволени и неморални неща. И Бог го съветва да не го прави. Може би има защо! И последно, че да не ти досадя. Нека не мислим за родителите, те са хора с техните характери, някои са по-разглезени и искат внимание, други стискат зъби и умират сами, трети сами тръгват към старческите домове, всеки според характера си. Но аз говоря за децата, нека те да усетят как да постъпят като достойни хора и да запазят достойнството на родителя си, а не да съдят строго;)

Когато синът ми стане на 18, спирам джобните и подобни простотии. Винаги ще има място за него в дома ми, ще е нахранен и изпран, но без повече простотии. Започне ли работа - квартира и да си гледа живота. Както и ние с майка му.

Не искам да съм досадна, но ще кажа нещо лично свое. Не оставих майка ми, която беше на легло доста време и почина в ръцете ми. Тя ми беше единствения верен приятел до края. Естествено много ми липсва вече 10 години. Децата са пълнолетни, но си помагаме взаимно. Не знам дали ще им преча след време, надявам се всичко да е по нормалата. Всеки си има път в живота и трябва да си го извърви. На запад не всеки ходи в старчески дом. Там всеки се старае да има покрив над главата си. Тук, ако някой може да се похвали с добра или що-годе нормална работа, да плаща квартира, гледа деца или изобщо е възможно създаване на едно нормално семейство, то ще е добре. Но да "изриташ" детето си без никакви финанси и го оставиш както правят някои на улицата, това не мога да го разбера. Иначе, да, в нашия квартал има доста самотни родители, които не гледа никой. Но познавам и други семейства, които са три поколения в една къща и живеят много стойностно. Колкото и да не ви се вярва, това съществува. Сещам се за една книга на Иван Вазов "Под игото" се казва. Предполагам се сещате кой ще спомена - Чорбаджи Марко и семейството му. Тези имитации на съвременност която инна1988 се опитва да въплати в настоящото ни ежедневие не са нещо ненормално. Въпрос на възгледи, принципи и отношение към по-възрастните от нас. Родител не може да се мрази, но след като чета поста, не знам как да изляза от тинята на безразсъдната мисъл. Всеки иска да го уважават, но самия той не прави това. Не става така.

Има въпроси, които се решават със сърце, не с логика. Да оставиш родителите си говори за добре развит егоизъм. Изобщо, идеята да оставиш родителите си е отчетлив признак на "кофти ДНК".

А да създадеш дете с цел да го третираш като роб и прислуга във всяко едно отношение не е признак на кофти днк?! И както казах - тая простотия да гледаш родителите си я има само в България! Говорих за крайностите, в които се съсипват семейства и така нататък! Има родители, които не заслужават дори да ги погледнеш защото са се отнасяли ужасно с децата си! Това пак ли е "кофти ДНК" искам да разбера?

Фразата за отглеждането е като историите за торбалан, които ядосани възрастни хора изказват. Нали се сещаш, че човешките взаимоотношения не се крепят единствено на нуждите от поддръжка. Естествено ако си малтретиран от родители, си събираш чукарите, за да спасиш живота, но правилото е, че строги или не, досадни или незаинтересувани, това са хората, заради, които те има. Крайностите са лоши съгласен.

А относно Западна Европа - това с домовете не е особено разпространено - изключение. В Щатите е по-скоро правило. Всеки случай начинът на живот в Щатите не е добър модел за подражание. Лично мнение.

от това, как живеят хората.
Аман от превъзпитатели. И от такива, които размахват пръст на другите, кое било правилно.

си има съответните органи за това. Никой никому не е роб. Но лично аз не знам до момента мои познати да са поставяли подобен въпрос: "Аз съм те гледал, длъжен си да ме гледаш." Всичко е до съзнателната човешка дейност. Сега в България се получава така: младите са навън и са оставили децата да се гледат от техните родители. Така, че това е разбирателство.

цитат: И както казах - тая простотия да гледаш родителите си я има само в България! Говорих за крайностите, в които се съсипват семейства и така нататък!

Значи, ако жената гледа майката на съпруга си, това е добре, но ако трябва да гледа майка си, не е добре. Ако разсъдиш малко, изобщо не е простотия, но егоизма е в повече.

Че кой възпитава. След 18 години вече хората би трябвало да мислят самостоятелно. Това, че се възмущаваш на някой, си е твой проблем. Не виждам тук някой да размахва пръст. Просто обменяме мнение. А такива като теб само се правят на големи. Всеки да си живее както си ще. За теб няма да ми пука, ако ще и в калта да си паднал. Ще те подмина. Надявам се да останеш доволен от тази ми безразлична дейност спрямо твоята особа. Слаба култура, нисък манталитет. Байганьовска работа. Както се казва твари дал Господ, ама що ли поне малко не им е дал и акъл да имат. особено на някои.

Човек се преценява по отношението му към природата,децата и възрастните хора.Едно от тези неща не е ли наред ,основанията да твърдим,че този човек е "добър човек" намаляват.Когато искаш да направиш добро,винаги се намира начин.Няма "не мога",има "не искам".Понякога да направиш човек щастлив и да стоплиш душата му става само с едно погалване по рамото или една усмивка.Някой бе казал,че "Децата са такива ,каквито ги заслужават родителите им."Моите родители си отидоха преди две години в рамките на 49 дни,а аз бях в емиграция.Бях оставила хора да се грижат за тях и при първото обаждане,че положението налага присъствието ми потеглих на път.Хиляди километри,болници,лекари,безсъние,напрежение.Моите родители никога не са ме притискали с желания или претенции да ги гледам.Напротив,повтяряха ми"Не се връщай",въпреки,че в погледа им четях болката и жаждата да съм наблизо.Личният пример е изключително силно възпитателно средство.Това отношение видях от тяхна страна към покойната ми баба,такъв пример дадох и аз на децата си.Самата аз съм умирала вече и знам какво значи да си далеч от децата си и да няма кой една чаша вода да ти подаде.Не мога да съдя онези,които не са до родителите си,особено когато вече имат свои деца.За нас родителите(по-скоро за мен самата),на първо място винаги като майка съм поставяла децата си,а след това родителите си.Това обаче не ми попречи да зарежа всичко и да пресичам граници за да съм близо до онези,които са ме отгледали и възпитали.Този мой личен избор е провокиран далеч назад във времето с адекватни внушения и възпитание от страна на моите родители,без да са ми натрапвали "трябва","длъжна си".Тези неща се научават с първите уроци за добро и зло,синовен дълг,съпричастие...

Бог е дал правото на човека да избира, свобода на волята му и същевременно десет препоръки (лично смятам, че е грешно да се наричат заповеди)
Ето петата препоръка :
"ПОЧИТАЙ БАЩА СИ И МАЙКА СИ, ЗА ДА ТИ БЪДЕ ДОБРЕ И, ЗА ДА ЖИВЕЕШ ДЪЛГО НА ЗЕМЯТА "

А понякога Бог е самото ни сърце, само човек, който не обича себе си не обича и създателите си, както физическите си така и духовните..

Добър да е денят Ви, Уважаема Ирина!
Благодаря Ви, за трудната тема!
Вярвам в детските приказки:
1. Птичка се обръща към пиленцата си. Пита първото-"ще ми носиш ли храна", то отговаря-"да", тя казва-"лъжеш" и го изхвърля.
Пита второто-"ще ми носиш ли вода", то отговаря - "да", тя казва- "лъжеш" и него изхвърля.
Пита третото-"ще се грижиш ли за мен с вода и храна", то отговаря-"не, ще се грижа за моите пиленца", тя се зарадвала и го прегърнала.
2.В едно царство имало закон, да се умъртвяват възрастните. Дошла суша.Един царедворец, който скрил баща си в зимника го попитал- "има ли изход", баща му отвърнал-"разровете мравуняците и там е зърното за посев". Царедвореца предал съвета. Казал, че е готов да го убият, но е пощадил баща си. Веднага написали закон, да се пазят възрастните.
Може и да е наивно, но съм възпитаван с приказки от майка си и дядо си.
Отделих се на 17г., за да се справям сам. Вече съм дядо с 4 внуци.
Баща ми, бе неразумен и почина на 50г., майка ми е на 72г..
Помагам и с опита си и ще доживее до 120г..
Разменяме си гостувания, но всеки си е със собствените навици в неговия дом.
Възпитавах дъщерите си с детски приказки, сега чета и на внуците, когато им гостувам, но всеки си е в собствено гнездо.
Върл противник съм на старческите домове.
Детството ми премина в съседство с: дом за юноши"Млада гвардия", дом за девойки"Бодра смяна" и старчески дом"Спокоен живот" .
Колкото и да е позлатена клетката, тя е клетка.
Това ме провокира да работя в интернати. Бях различен, мъмреха ме, но децата ме обичаха и сега летят свободно.
Няма рецепта. Нямам и всички отговори.
Всички сме различни, но и старините ни трябва да са свободни, има ли портал, това е кошара!
Да, напълно съм съгласен с "Почитай баща си и майка си...", но им помогни да са свободни и самостоятелни!
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Кво значи да си СЪСИПВАШ живота... ако някой е толкова тъп, че да не може да се справи с гледането на болен родител и семейство, това не означава,че всички са така.Не че има лошо някой да се грижи за тях и в старчески дом, но няма лошо и да ги гледаш. А ако си в чужбина и имаш толкова добра работа и т.н., просто взимаш старците при себе си. И те сигурно са си СЪСИПВАЛИ живота, вместо да пият бира, да ти бършат лайняния задник, ама...кво да се прави. Казват,че такъв бил живота. И това,че са се грижили за теб, не те задължава да ги гледаш, а това че ги обичаш. Чактиса ли? :))

Значи може родителите да са като излязли от филм на Хичкок, но ние пак трябва да ги почитаме понеже са ни създали?! Хайде моля ви се! И спрете да цитирате библията, защото такива родители заслужават еднопосочен билет за Ада. Всеки си е индивидуална личност до едно положение - ако го има уважението и разбирателството - да, но да заявиш че си раждаш дете, за да ти върви след теб като минат години, да го спираш да се развива, да му спираш стремежите - понеже мислиш за това, как след време нямало да има кой да се грижи за теб! Извинявайте много - за мен това е осакатяване на това дете!И да - това точно си е съсипване на един живот! Попаднах на статия, в която пишеше как някакви деца били изоставили възрастният си баща - разбира се всички нападнаха гадните и неблагодарни деца (само, че никой не се замисля защо и двете деца не искат да имат нищо общо с този човек). Когато си се отнасял с децата си като с боклук, с какви очи можеш да молиш за нещо след години?! Извинявайте много - но каквото повикало - такова се обадило!!!

Представяш ли си как някой отива при майка си и й казва:"Ти си станала като от филм на Хичкок,ма дърта вещица такава! Само едно заслужаваш ти - еднопосочен билет за Адааааа! Ше ме караш да се грижа за тебе,а? Ше ми спираш живота? заради тебе да си оставА децата? Нема да стане, дърто!" и ппииииу - хвърля я през прозореца от осмия етаж. Чиста работа. :)

Говорим за психически тормоз години на ред - ако ще и физически. Ти би ли търпяла подобно нещо? Търпете - за това домашното насилие е на такова ниво, че и децата страдат. Но психическият тормоз не се разглежда като такъв... ако не посяга значи не е тормоз! :))) Чиста работа... а че на тези деца ще им се деформира психиката след време, след като са им втълпявали че само трябва да прислугват и да им обясняват що за боклук са - това е без значение! Чиста работа - пиууу... създал съм те, мога и да те убия! Разбира се след всичко това ти трябва да ме гледаш защото съм те родил! (всеки може да роди едно дете, по-трудното е да го възпиташ така както трябва).

никой не си говори на детето докато е малко - "ти ше ме гледаш като остарея" или "ти ше ми прислугваш кат остарея, боклук, за тва съм те родил"... Моите родители също не са ми го казвали, но мисля, че е съвсем в реда на нещата да се грижа за тях след време. И то защото ги обичам и са ми родители, а не защото "са ме създали". А ти по-добре вземи отиди на психолог, щом си толкова подтисната психически... ;) Казват,че помагало.

А ако ти го кажат може би ще подскочиш до тавана?! :) Поста ми беше провокиран от едно такова изказване (ако върнеш коментарите назад ще го видиш). Да изискваш и да налагаш, да определяш - такова нещо се прави на добра воля, а не по задължение - същото е и с раждането на деца. Пак повтарям - има хора, които нищо не заслужават понеже цял живот са тероризирали децата си - ако тези деца след години откажат да се занимават с тях - съответно те ще станат лошите. Пак казвам да погледнете западният модел на държане - ние ще си гледаме децата докато не станат на 50, после те ще ни гледат докато не умрем! Евала страхотна логика!

сори ама в поста ти не пише, че става въпрос за родители- идиоти. Много ясно,че ако те малтретират няма да ги гледаш после. Но това съвсем не е масовия случай, така че не знам какви ги приказваш ;)

това сляпо поклонничество към западния модел, като животни да се разделят деца и родители веднага след като детето стане на 18 (или 16, както изтъкнаха в известния със стотици смъртни присъди щат Тексас). Затова сме хора, да си помагаме. Разбира се, има изкривявания, лоши родители, лоши деца, но това са ненормални неща. Като цяло едно от малкото хубави неща тук са, че семейството си се поддържа и гледа.

Ако реша да имам дете, последното нещо, което ще ме интересува ще бъде то да може да ме отглежда на старини. Това е безкрайно тъпа причина да създадеш живот! Слава Богу, напоследък нещата са се поразчупили, съдя поне по свои наблюдения.
Може би има надежда, че българинът ще се освободи след известно време от ориенталското в мисленето си.

Така е, irina1988 казва, че не харесва крайностите, а си гради тезите само върху крайности. Дано си е сменила мирогледа след този разговор поне на един милиметър, другите метри ще й ги смени животът, най-добрият учител:)

Жалко, дано се промениш от прочетеното до тук...ако ли не както е казал- carmen

darcy - оправия скоро няма да има. Балканското мислене много тежко се е загнездило и не иска да остави промитите мозъци. Аз моето мислене няма да си го променям - защото в цяла Европа мислят така, само тука да си ги гледаме докато не ни побъркат (а и те нас да ни гледат). В Европа и в САЩ са идиоти - само във Велика България сме най-умните, най-мислещите и най-можещите - за това скоро пукнат българин няма да остане тук понеже с това мислене, че сме най-добрите далеч няма да стигнем.

в Италия пък си ги отглеждат до 40 години, а след това децата почват да си доглеждат мама и тате...не всеки има възможност да плаща по 2-3000 евро, за да гледа друг родителя му....ама Италия не е в Европа, или...?

а сега и моето мнение - както си си постлал, както са те възпитали и как приемаш родителите си. всеки казус е индивидуален.

Изборът е строго индивидуален. И на родителя, и на наследниците му. Наслоенията от миналото у нас са ясни, проблемът е какво да ги правим в 21-ви век. Аз лично за себе си съм решил дилимата. Станах родител късно, на 45 съм, а синът ми още няма 8. Определено нямам желание да ме гледат като стайно растение. Защото същият този народ го е казал - кравата не бозае от телето. Аз твърдо вярвам в това. Поздравления за постинга!

Ето този ред от поста на thegreatcollection следва да се прочете: "Кравата не бозае от телето!"

Да, това се отнася за животните....при хората е малко по-различно:)

И аз се учудих на този анимализъм, когато обсъждаме нравствени категории:), но явно за някои хора това са съпоставими неща. Е, радвам се, че такива като нея са много малко, пренебрежимо малко:)

Извинявай, но ще те попитам само един въпрос: Имаш ли родители? Да или Не.

Откъде тези разбирания е метаморфози в една човешка психика. Човек когато е млад, не му идва на акъла, че ще остарее. Сигурно живея на друга планета и това което казваш ми е чуждо и непонятно. Дали пускаш въдици си е твоя работа. Но да говориш неща, които са необмислени - не говори добре за теб. Казах по-горе, че ако родителя травматизира детето и има свидетели на тези действия, си има органи, които отнемат родителски права и освобождава детето от семеен тормоз. Не виждам причина да обвиняваш хората в тази страна за това, че обичат тези, които не са направили никак малко за тях. Или в теб тлее омраза, или не разбираш какво говориш. Ако провокираш, едва ли това е начина да получаваш повече отговори в блога си.

Понякога хората са по-големи животни... И лиса19, какви органи, какви закони?! Чуваш ли се изобщо какви глупости говориш или май забравяш, че живеем в Абсурдистан??? В друга държава нещата могат да се уредят със закони - но тук едва ли. И това, че толкова много различни мнения от различни хора се пуснаха по тази тема, означава че е наболяла и то доста. Не целя събиране на рейтинг - ако исках рейтинг, щях да пусна порно с русата Златка или Николета Лозанова. Много повече отговори и рейтинг щях да получа, а не с подобни теми на размисъл. :)))

irina, lisa е всеизвестна патка. Да питаш лиса за каквото и даа е все едно да питаш едно паве ще бъде ли нежно.

Аз съм и thegreatcollection. Прочетох какво са коментирали vahisht и carmen по повод цитираната от мен поговорка. Искам да ви попитам, момичета, по същият начин ли се отнасяте и към другите народни умотворения? Или отношението към тях е според защитаваната от вас теза? И още нещо. Каня ви да видите как този, който според вас внася анимализъм във нравствените категории (макар че понякога точно от животните трябва да се учим на нравственост) възпитава сина си. Аз съм отговорен родител, мили момичета. И мисля по този начин именно защото съм отговорен....

Не знам имаш ли деца но когато децата ти са на твоя възраст тогава може тези неща от преспективата на зрял човек да ги видиш още повече че когато не си отгледала деца нямаш идея какво е да жертваш всичко за това дете от Времето си през Професията през почивките си удоволствията които можеше напълно да си позволиш
Чкай тогава нея или него никога нямаше как да се случи да ви има ако нищо не беше жертвано и тогава когато децата ти вече на твоя възраст започнат да гледат на теб както ти гледаш на своите родители в момента тогава може би ще разбереш чувството Ако ти започнеш да се чувстваш така че просто децата ти чакат апартамент,пари който ти си купила заедно с мъжа ти тогава ти пожелавам сърдечно да си спомниш какво си писала и да го препрочетеш на глас да видим как е това с гледането на родителите Затова в америка е измислено и на 18 вашите те изритват от вкъщи ако не искаш ще ти се наложи да плащаш 600 $ месечно наем за покрив и храна живота не е безплатен .Принудена си да си търсиш живота навън не при родителите .Бог да им дава здраве но идва време не могат да се справят, а ти чакаш наследство Хуманната страна на въпроса е ще се грижиш или не за тях-родителите ти - лично твой избор но ако твоите родители имат нужда от теб те са твои родители Всеки американец обвързва наледството си с това какво внимание му отделят децата му
Все пак те са те проектирали те именно ако не бяха сега там където стоиш щеше да има какво ?-Просто празно място -дупка
И в библията и в корана и Талмута е казано :
УВАЖАВАЙ РОДИТЕЛИТЕ СИ .Има се предвид не да им се поклониш до земя да заминеш и като се върнеш да слагаш цветя в гроба а да ги уважаваш игрижиш така както те са го правили
Имаш живот в друга държава ок не се превръщай в роб на капитализма парите не са вечни това което спечелиш е преходно . родителите са вечни тях не може да ги смениш ако не можеш да се погрижиш директно има лични асистенти помощници и тн но не пращай родителите си в дом